Тези дни попаднах на една статия за сексизма в поп-културата – Manic Pixie Songwriting Dream Girls, A History in Youtube and Published Slur. Като цяло не е някакво революционно четиво и тонът е дразнещ на моменти, обаче авторката е достигнала до някаква истина. Ако не ви се чете цялата статия, накратко идеята е как някои от най-талантливите жени в музикалния бизнес често биват охарактеризирани по един и същи начин: като феерични, с елфическо излъчване, приличащи на нимфи и тъй нататък. Често тази характеристика има малко общо с музиката, която правят. Показателен цитат от самия текст е ето този (с него авторката извлича основното от една статия за Джоана Нюсъм):

The essay points out that the habit (which even Newsom’s fans have) of conceptualizing her as a wood sprite with “the hands of Jimi Hendrix and the mind of a precocious child from a Wes Anderson film” and the continuing emphasis on female musicians’ musical or personal weirdness — often overemphasized, or just blatantly made up in the mind of music journalists — serves to give said music journalists good cover for not talking about any of those girls’ actual, technical accomplishments, and for implying that basically all girl musicians birth albums directly out of their vaginas without giving it a second thought.

Прочетох статията, отбелязах си мислено, че има някакъв смисъл – и забравих. Не съм върла феминистка, така че такива статии не ми топлят сърцето дълго. Няколко дни по-късно Васил пусна линк към изпълнение на една невъзможно талантлива пианистка, Вика Ермолева. Жената е размазваща, честно. Гледах, гледах, гледах клипчета, заболя ме главата, пих Упсарин и пак седнах да гледам клипчета. Знаете ли какво ме подразни, обаче? Някои коментари, особено на по-старите клипове. „U r so sexy“, „your very talented sweetheart“, „u r smokin hot“ и безброй предложения за женитба и правене на бебета. Че е готина – готина е. Много е готина. Само че ми се иска да вкарат малко повече респект. Пишеше някъде, че е започнала да свири на 4 години, сега е на 31. Това прави 26-27 години опит, професионално обучение и много, много труд. Свиренето (и музиката като цяло) не е нещо леко. Хората, които свирят добре, го карат да изглежда лесно, обаче не е.  Затова се сетих и за онази статия. Тори Еймъс, Кейт Буш, Бьорк – те са музиканти, които полагат неимоверни усилия над работата си. Do not imply that all girl musicians birth albums directly out of their vaginas without giving it a second thought. Не е готино да ги наричаш sweetheart и да им предлагаш брак в коментар в YouTube, дори на бъзик. Ако мислиш, че са супер секси, мълчи си и им се радвай като възпитан човек. Въпрос на респект към усилието и личността на жената, пардон – на музиканта.

Напомня ми как преди време една сестра в коремна хирургия ми обясни, че не трябвало да ставам хирург, защото мъжете-хирурзи много се подигравали и ти правели живота черен, ако си жена. Пък аз цял живот съм живяла с идеята, че това се случва само в някои азиатски страни и в главите на феминистките.

Много моля, не живеем в 40-те години. Подхождайте с респект към уменията на хората, без значение дали виреят в тяло, на което му се налага да носи сутиен.