Ха-ха, хванах ли ви, а. Заглавието е обещаващо, нали? Съжалявам, че ще ви разочаровам – ама не, няма такива вафли. Няма – и в понеделник няма да докарат. Колкото и да искам да ви ги продам, фабриката за вафлите е плод на въображението на някой наабсентен утопист.

Общуването е див звяр, драги слушатели, като – както твърдят някои – любовта. И, позволете да цитирам, любовта (бидейки див звяр) хапе, драска, рита те, стиска те с хиляди ръце и те завлича в любовното си леговище. И те поглъща. Та и общуването така.

Извинете ме, драги слушатели, за тоталитарната дума – общуване. Звучи твърде гордо за това, което се крие под излюспената й като блажна боя от 40-та година обвивка. Мисля, че проблемът е предимно в „щ“-то, древен монумент от времената, в които думата е значела нещо. Предлагам да го заменим с „ш“. Обшуване. Обшшшшуване. Пробвайте, пробвайте. Чудесно звучи. По-буржоазно е някак. (Не е ли просто удивително как буржоазно е била лоша дума, после добра дума, после пак лоша дума и сега никой не знае точно каква е (за разлика от куртоазно).) Сега вече гордо мога да кажа – с мен се обшува прекрасно. Ти ми говориш, аз не те слушам.

„Обшуване – приканете събеседника си да млъкне!“