Тази сутрин (докато въртях кранчето на душа, търсейки възможно най-студената вода, с която да се опитам да се събудя) пуснах радиото в банята. Бих казала, че това е едно от великите изобретения на миналия век – радиото в банята. Човек трябва да е информиран и в крачка с последните събития навсякъде и докато Apple не обявят водоустойчив iPhone, радио в банята е най-близкото нещо до съвършенството. Та, пускам радиото – и от там дрезгаво (никъде не съм казала, че звукът му е качествен) запя Джон Ленън.

Yesterday, all my troubles seemed so far away

Казвам си: „Ей, с този човек сме сродни души.“

Now it looks as though they’re here to stay

„Много съм съгласна.“ Ленън си пее, аз се опитвам да си стресна нервната система с изненадващи струи вода с различна температура.

There’s a shadow hanging over me

И после различих love из потока звуци и спрях да слушам. Но ми остана чувството, че тази песен със сигурност е започнала като балада за несвършената работа. Твърдят, че е за раздяла, но това е маркетингов трик. В Aardvark ме питаха коя песен има най-много кавър версии и аз чинно потърсих – оказа се Yesteday. Нищо не е случайно.

Wikipedia твърди, че я е писал МакКартни. Явно не Ленън, а МакКартни е closet procrastinator. На български – клозетен отлагач.

Желая ви приятна седмица и да не отлагате вчерашната работа за вдругиден.

Отивам да свърша един милион неща.